Етническото напрежение и наследството от войните през деветдесетте години все още тежат на страните от Западните Балкани и усложняват тяхната обща цел да се присъединят към ЕС. Ето някои от политическите рискове в региона:

АЛБАНИЯ

Някога най-изолираната страна в Европа, Албания се присъедини към НАТО през 2008 г. и подаде молба за членство в ЕС миналата година, но все още не е получила статут на кандидат.

Икономика

Международният валутен фонд оцени, че БВП е нараснал с три процента миналата година и очаква ръст от 2-2,6 процента за 2010 г. Албания актуализира бюджета си за 2010 г., орязван за пръв път след идването на власт на Демократическата партия на премиера Сали Бериша. Страната се отказа от плановете си да емитира еврооблигации през 2010 г. след кризата във връзка с гръцкия дълг. Тя няма и планове да търси заеми в евро на местния пазар.

Политика

Скандалите във връзка с националните избори през лятото на 2009 г. спъват реформите. Двете основни партии сигнализираха, че спорът може да бъде решен през септември, когато Европейският съюз планира да изпрати делегации на високо равнище. Опозицията все още настоява за отваряне на оспорваните избирателни урни. Местните избори се очакват през 2011 г., а парламентарните - през 2013 г.

Какво трябва да се следи:

Въз основа на политическия и друг напредък, ЕС през ноември ще прецени дали да разреши безвизово пътуване за албанските граждани. Правителството ще се опита да прокара приемане на закон, занимаващ се със служилите на бившите тайни служби от комунистическата епоха, въпреки мощните критики от Социалистическата партия, САЩ и НАТО, които казват, че този закон е несправедлив.

БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА

Най-малко стабилната страна на Балканите след войната през 1992-95г., Босна все още е наблюдавана от международен представител и е патрулирана от водени от ЕС умиротворители. ЕС заявява, че международният протекторат, който следи Босна, трябва да приключи преди тя да може да подаде молба за членство.

Икономика

Двете автономни части на Босна - Република Сръбска и Мюсюлманско- хърватската федерация трябва да извършат трудни реформи в обществения сектор във връзка със стендбай споразумението за заем от 1,2 милиарда евро, сключено с Международния валутен фонд. Те трябва да намалят разходите и да следят получателите на щедри бюджетни плащания като военните ветерани и пенсионерите с големи пенсии. Загубата на пари от МВФ ще застраши фискалната стабилност, изплащането на заплати и пенсии и може да предизвика социални безредици.

Какво трябва да се следи:

Пенсионерите заплашиха с протести през есента, ако парламентът на Мюсюлманско-хърватската федерация одобри стратегията за пенсионна реформа без съгласието им.

Политика

Босна ще проведе избори на 3 октомври, за които Западът се надява, че ще променят политическата обстановка, доминирана от лидери, които се фокусират върху етническото разделение, а не върху реформите, необходими за приближаването на страната до ЕС. След като Международният съд реши през юли, че косовската декларация за независимост не нарушава международното право, босненските сръбски лидери дадоха ясно да се разбере, че те ще използват това решение, за да засилят отдавнашната си заплаха за отцепване от Босна.

Какво трябва да се следи:

Двете съставни части на Босна трябва да постигнат съгласие за разпределението на държавната собственост, за да изпълнят условията за трансформиране на статута на страната като международен протекторат.
Националистическата реторика се очаква да надделее над икономическите и европейските въпроси в кампанията, намалявайки перспективите тази година за по-функционална централна държава и по-бързи реформи.

ХЪРВАТИЯ

Популярна туристическа дестинация с дълга крайбрежна линия по Адриатическо море, Хърватия напредна в преговорите за присъединяване към ЕС. За да ги ...