в. Гардиън

Високите данъци допринасят за изграждането на една ефективна държава. Фактът, че много страни от Близкия изток нямат такива, говори много. Ислямска република Иран извиква във въображението много образи, но “данъчно убежище” вероятно не е образът, който незабавно изниква в съзнанието.

Онзи ден разговарях с един мой ирански приятел, който току-що се е преместил във Великобритания и се е сблъскал за първи път с британската данъчна система. Той се чудел следното: “Наистина ли трябва да плащам?” В Техеран има нещо като общински данък, макар че семейството на моя приятел, както и много други, не са го плащали от години, а и властите не са правили сериозни опити да го събират.

Миналия месец Големият техерански пазар обяви стачка в знак на протест срещу плановете на правителството да увеличи данъците там. Не става дума обаче само за парите: търговците не приемат напълно идеята на данъчните инспектори да бъде позволено да се ровят в сметките им.

В Йемен, където има постоянна икономическа криза, правителството също се бори да въведе данък върху продажбите на фона на ожесточена съпротива. Към днешна дата йеменските компании плащат само около 20% от предполагаемата дължима сума.

Ниските данъци и непостоянството в събирането им са обичайни характеристики на живота в по-голямата част от Близкия изток. Сред арабските производителки на петрол, например, сумата, събрана от данъци, възлиза на едва 5% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2002 година, достигайки 17% в непетролните страни - което също е доста ниско равнище в сравнение с Германия (39%), Италия (41%) и Великобритания (37%).

Основната причина, разбира се, е, че много от тези държави имат рентиерска икономика, при която правителството разполага с източници на приходи, различни от данъци. Петролът е класически пример, но има и други: Египет извлича полза по подобен начин от Суецкия канал, а няколко от по-бедните арабски страни получават значителна рента под формата на чуждестранна помощ. Като цяло малко под 20% от приходите на арабските правителства идват от данъци.

Облагането с данъци е често игнориран фактор в вътрешната политика на Близкия изток: това помага да си обясним защо недемократичните режими остават на власт толкова дълго време. Правителствата, които получат значителни неданъчни приходи, могат да си спестят проблеми, като обсипват със щедрост населението, често поддържайки ниски цени чрез субсидии (както се случва в Иран).

Данъците никога не се харесват от народа и колкото са по-високи, толкова по-вероятно е хората да настояват за обяснение как се харчат парите. Именно лозунгът “няма облагане с данъци без представителство” бе в основата на Американската революция през 18 век, а разпрата между крал Чарлз I и неговия парламент за данъците допринесе за избухване на Английската революция през 17 век.

Емпирически установено правило е, че високите данъци могат да изиграят ролята на стимул за демократични реформи и отчетно управление и обратното - когато данъците са ниски, натискът за демокрация и отчетност обикновено е слаб.

Видът на данъците също оказва влияние върху натиска за отчетност. Общо взето правителствата на страните от Близкия изток разчитат по-скоро на косвените данъци - върху стоки, услуги, както и митата - отколкото на преките данъци, които са политически по-деликатни. През 2006 година, например, преките данъци са донесли под 6% от приходите на арабските правителства.

В свой доклад ООН отбеляза: “Този вид данъчна структура също така свежда до минимум възможността за граждански протести срещу правителството. Преките данъци, по-конкретно подоходният данък, се разглеждат като категория, която осигурява на гражданите по-голямо доказателство, че те допринасят за формирането на държавния бюджет. “В арабските държави повечето постъпления от данъци идват от непреки продажби и митнически такси, скрити в цената (…) Тези видове данъци обикновено прикриват пряката връзка между данъчните плащания и финансирането на държавната хазна, ...

Ромско семейство от България пред колибата си във Франция. Снимка: Рю89

Словакия е в шок, във Франция цари шум и бъркотия. Причината за вълненията в двете страни са ромите (циганите) или по-точно това, което се прави с тях. Тази седмица мъж в словашката столица Братислава уби 7 души и рани 14 преди да се самоубие. Шест от жертвите му са ромско семейство, убито в апартамента си. По всичко личи, че убийството им е било предумишлено.

Във Франция експулсирането на стотици ромски имигранти, за които правителството на Никола Саркози казва, че са пребивавали незаконно в страната, предизвика противопоставяне от папата, френските църкви, комитет на ООН и дори няколко министри от правителството на самия Саркози. Обещават се обаче още по-твърди законодателни мерки. Словашките убийства и френските експулсирания подчертават трудностите, пред които е изправено най-голямото малцинство без държава в Европа.

Отдавна отритнати от обществото, ромите са жертви на предразсъдъци, често придружени от насилие, у дома в Източна Европа. Хиляди са мигрирали на запад в търсене на по-добър живот, особено след като разширяването на ЕС им даде възможност да се възползват от правилата за свободно придвижване. Но макар условията на запад да са по-добри, приемът рядко е бил радушен и политици като президента Саркози безмилостно са експлоатирали враждебността към новодошлите.

Но демагогските инстинкти на западните лидери бледнеят в сравнение с нехайството на източните им колеги. Ромите не са особено склонни да гласуват. Никое правителство в Източна Европа със значително ромско малцинство не е направило кой знае какво за справяне с дискриминацията, на която са подложени или с безнадеждната бедност, която ги държи маргинализирани, казва Роб Кушен от Европейския център за правата на ромите в Будапеща.

Един от най-големите проблеми е училищното образование - ромските деца рутинно са изпращани в паралелки за изоставащи. Ново проучване на Амнести интернешънъл сочи, че в Словакия ромите са под 10 процента от децата в училищна възраст, но съставляват 60 процента от посещаващите паралелки за изоставащи. Не е изненадващо, че много от тях престават да посещават учебните занятия и не развиват нужните умения, за да са конкурентноспособни на трудовия пазар. Вместо това те се захващат със събиране на метални отпадъци, просия или дребни престъпления.

Предразсъдъците също играят роля. Тази седмица евродепутат от унгарската крайнодясна партия Йоббик призова за масово затваряне на ромите в лагери. Миналата година унгарската полиция потърси помощ от ФБР след редица нападения над ромски лагери, при които бяха убити шест души, включително петгодишно момче и баща му. Нападателите запалили къщата им и ги причакали да излязат, след което открили огън. Няколко седмици по-късно шестима ромски тийнейджъри, арестувани в словашкия град Кошице по обвинение, че откраднали дамска чанта, били принудени да се съблекат голи, да се целуват и да се удрят един друг докато полицията снимала унижението им.

В Западна Европа ромски имигранти са били обекти на нападения със запалителни бомби в Италия, на погроми в Белфаст и принудителни изгонвания от жилища в Гърция. Тази година бележи средата на Европейското Десетилетие на приобщаване на ромите, лансирано през 2005 г. в хотел в Будапеща. Пет години по-късно, казват активисти, повечето роми все така живеят по-зле отколкото по време на комунизма, който при всичките си недостатъци поне им гарантираше работа, жилища и социални помощи и потушаваше с твърда ръка престъпленията на етническа основа. Днес условията в ромските лагери в покрайнините на градове и села се равняват на тези в Африка или Индия по мизерия.

Ромите обаче страдат и от проблеми, които те самите са си създали. Амбициозните млади хора често са ограничавани от своите интензивно патриархални и консервативни общества. Момичетата биват омъжвани в тийнейджърска възраст, а момчетата са заставяни да работят от малки, вместо ...

в. Вашингтон пост

Докато президентът Барак Обама организира първите преки преговори за мир в Близкия изток от 20 месеца, мнозина наблюдатели тук и в региона се питат какво ги прави по-перспективни от предишните, ако въобще има такова нещо. Една причина за оптимизъм би могъл да бъде общият за региона страх от Иран, който се засили, откакто бяха прекъснати последните преговори между Израел и палестинците през декември 2008 г.

В сряда сутринта Обама започна серия от двустранни срещи с четиримата лидери, които участват в преговорите. Всеки от тях има различен интерес от това те да се увенчаят с успех, но иранската заплаха е обща за всички. Едно е сигурно - шансовете за успех са малки, благодарение на разделеното палестинско национално движение, дясно настроената израелска общественост и енергичните крайни елементи от двете страни, които имат интерес преговорите да се провалят, преди да бъде постигнат какъвто и да било компромис.

Амбициите на Иран, който хвърля дълга сянка над Близкия изток, могат да послужат като връзка, която да запази невредим крехкия мирен процес, въпреки заплахите, които възникнаха още преди преговорите да започнат в Държавния департамент.
Иранската ядрена програма и политическо влияние, което се разпространява в множество сунитски арабски държави, от години безпокоят монарсите и избраните автократи в региона.

С напредването на обратното броене за ядрената програма на предимно шиитския Иран обаче става все по-неотложно Израел и арабските му съседи да постигнат мир и да се изправят заедно пред общата заплаха за тяхната сигурност и политическа стабилност. Тази динамика внася елемента “враговете на моите врагове” в преговорите, което поставя интересите на еврейската държава за сигурността по-близо до тези на сунитските й арабски съседи, в сравнение с преди.

Опекуните на преговорите Йордания и Египет сега също са по-застрашени от Иран заради неговите протежета и засилващо се политическо влияние, отколкото бяха преди 20 месеца. Това дава на лидерите им по-голям стимул да задържат израелците и палестинците на масата за преговори, докато постигнат споразумение. “Мога да кажа, че по отношение на този конфликт Иран е важна тема”, заяви специалният пратеник на Обама в Близкия изток Джордж Мичъл пред журналисти.

През 2001 г. в началото на втората палестинска интифада Мичъл оглави комисия по искане на тогавашния президент Джордж Буш, която трябваше да проучи начините за прекратяване на насилието и постигане на траен мир между Израел и палестинците. Мичъл сподели, че при поемането на новата си длъжност прочел отново доклада си и бил поразен от факта, че в него Иран не се споменава нито веднъж. “Въпреки това още при първото ми посещение, както и при последвалите визити в, ако не се лъжа, 14 или 15 държави, Иран без изключение присъстваше като тема на разговорите”, разказа Мичъл. “В повечето от тях той беше първата или втората спомената тема, така че Иран очевидно е важен фактор, който има влияние над процеса”. )

Израелският премиер Бенямин Нетаняху, който първи се срещна с Обама в Овалния кабинет в сряда, може да се окаже по-склонен от преди да се противопостави на крайнодесните си коалиционни партньори по въпроси като удължаването на мораториума върху строителството след изтичането му на 26 септември и несъгласието им с идеята за какъвто и да било компромис за статута на Източен Ерусалим, който палестинците искат да направят столица на бъдещата си държава.

Нетаняху ще се нуждае от подкрепата на Обама, ако поиска да предприеме военен удар срещу Иран, било преди или след като го извърши. Желанието му да се ангажира с мирния процес, който Обама определи като приоритет, ще му спечели благоразположението на президента след проблемните отношения между двамата мъже досега.

Палестинският лидер Махмуд Абас също има причини да се страхува от Иран, който преминава междусектантските ...

Румънец пред плакат с текст “Румъния в обединена Европа” - част от еуфорията по приемането на страната в ЕС. Снимка: etv24.ee

Промените в кабинета на румънския премиер Емил Бок показват слабостта на неговата центристка коалиция, изправена пред непопулярните мерки за затягане на коланите, но засега правителството вероятно ще продължи да следва курса на ангажиментите си към Международния валутен фонд.

Георге Яломицяну, 50-годишен икономист, който бе назначен за нов финансов министър късно снощи от премиера Емил Бок, е малко вероятно да направи големи промени във фискалната политика, твърдят анализатори.

Засегнатата от рецесията Румъния намали заплатите в държавния сектор и увеличи данъка върху добавената стойност, за да запълни растящия бюджетен дефицит и да спази условията на споразумението с МВФ за заем в размер на 20 милиарда евро, което направи центристката коалиция силно непопулярна и я накара да се бори за налагането на реформите.

Все пак, има вероятност крехката коалиция на Бок да падне до края на годината, въпреки големия ремонт на кабинета, при който бяха сменени шестима министри, включително на важните министерства на икономиката и труда.

“Премиерът е същият и в крайна сметка той решава относно споразуменията с МВФ и ЕС”, казва главният икономист на Ай Ен Джи Банк Николае Александру Кидесчук.

“Все пак, промените в кабинета сигнализират, че напрежението вътре в основната управляваща партия нараства. В същото време опозицията обяви ясното си намерение да свали правителството чрез нов вот на недоверие”, добави той.

“Шансовете правителството да падне до края на тази година постепенно се увеличават”, твърди Кидесчук.

Има известно безпокойство във връзка с назначаването на Яломицяну, настоящ заместник-председател на комисията по бюджет и финанси в долната камара на парламента заради факта, че не е позната личност. При обявяването на новината леята спадна до най-ниското си равнище за последните два месеца.

Бок разчита на партията на етническите унгарци и независимите за мнозинството си и се бори да запази подкрепата на някои от членовете на собствената си партия, което прави правителството уязвимо.

Лявата опозиция планира да гласува срещу вдигането на ДДС този месец и вероятно ще внесе нов вот на недоверие преди края на годината, който правителството може да загуби. Това може да предизвика предсрочни избори следващата година.

Все пак, някои анализатори казват, че опозицията може да не поиска да вземе властта във време, когато ще бъдат необходими още непопулярни мерки.

“Смяна на правителството и нови избори биха били голяма спънка за програмата за реформи”, казва Даниел Хюит, икономист на Барклис Кепитъл.

По БТА

В Черна гора започна новата учебна година. Новината е, че учениците в основните и средните училища ще слушат уроците на черногорски език, въпреки че според мнозина това е дискриминация.

Черногорските власти се сблъскват с организирана съпротива срещу решението в обучението да се използва черногорски език. Опозиционните партии заявиха, че ще сезират Конституционния съд на Черна гора за това решение на правителството на премиера Мило Джуканович.

По-малките просръбски партии предложиха да се бойкотират уроците. Родители, обединени в сдружение “Стоп на дискриминацията”, раздават на заинтересованите родители петиция до директорите на училищата, в която се настоява децата им да учат на майчиния си език, тоест на сръбски. Според черногорската конституция децата имат право да учат на своя майчин език. В Черна гора за служебни езици са приети черногорски, сръбски, босненски, хърватски и албански.

Като припомня, че при последното преброяване на населението 63 процента от гражданите са посочиили, че говорят сръбски език, професорът по литература Деян Вучичевич казва за Дойче веле, че черногорските власти се опитват по политически начин да решат един чисто лингвистичен въпрос.

“Използва се един език, в който няма никаква систематизация, който няма основните характеристики на един език в морфологията, фонетиката и синтаксиса, което значи, че и най-простият граматически въпрос и до ден днешен не е решен. Ако не беше смешно, щеше да бъде наистина трагично и съм повече от сигурен, че едно такова решение ще предизвика сума трагикомични ситуации в нашите класни стаи. Особено интересно ще бъде как учителите ще говорят в часовете и как ще успяват да се обръщат към учениците и да им предават учебния материал на черногорски език.”

От друга страна, писателят Александар Бечанович казва за радиото, че в този случай няма дискриминация. “Дискриминация може да има само когато на някого се отнема едно право, а не когато то се дава на друг”, изтъква той и добавя, че е логично в черногорските училища обучението да се води на черногорски език.
“Правилата са произволни, а с течение на времето се натурализират. За мен важното е, че с такова решение не се застрашава правото на тези, които не смятат черногорския за свой майчин език, че те имат право да говорят и употребяват своя език и вярвам, че с течение на времето всички ще се научат да живеят в “езиков плурализъм”, казва Бечанович.

По БТА

Демонстранти срещу джамията през юли т. г. На плаката пише: “Всичко, което трябва да знам за исляма, го научих на 9/11″. Снимка: Ред дог рипорт

Те имат много общо една с друга, включително и трагедията, която определя животите им. И двете жени са родени в Бронкс и са получили образование в католически училища. Омъжили са се и са отгледали децата си в общините, обграждащи Манхатън. Като родители и те – също като повечето от нас – са се борили много и не са получавали почти никакви благодеяния.

На 11 септември 2001 Сали Регенхард и Адел Уелти са изгубили по един смел и красив син – и двамата пожарникари – в гигантския пожар на Световния търговски център. Тялото на сина на Уелти – Тими, на 34 – било възстановено само отчасти, на парчета – един факт, който тя, седемдесет и четири годишната баба, все още не може да си припомни, без брадичката й да затрепери като на малко дете. Крисчън Регенхард, на 28, просто е изчезнал; от него не е била открита нито една-единствена клетка. „Той е безследно изчезнал“, припомня си Регенхард думите на стария, прегракнал пожарникар, с когото разговаряла, когато най-после успяла да се свърже с пожарната команда в онази нощ. Тя имитира неговия твърд бруклински акцент – „исчезнъл“ – и когато го прави, лицето й се сгърчва от скръб. „Изчезнал?“, спомня си тя как е запитала? „Но такива неща се казват само по време на война.“

Сградите на ул. “Парк плейс” 51, където ще се издигне ислямският център-джамия. Снимка: Блог на Крис Хамби

Срещнах се скоро с Уелти и Регенхард, на неутрална територия – залата за конференции на един хотел близо до Сентръл Парк – защото въпреки сходния житейски опит, те твърдо се разминават по една тема. На две пресечки от мястото, където са умрели техните деца, се очаква да се изгради голям ислямски културен център и джамия – и откак бившата губернаторка на Аляска Сара Пейлин изрази съпротивата си срещу проекта („една НЕНУЖНА провокация; това пробожда сърцата ни“), така наречената „джамия Граунд Зеро“ се превърна във фокус на злостна публична битка. Уелти поддържа проекта. Тя вярва, че джамията и културният център ще придадат лице и глас на умерените, мирни, обикновени мюсюлмани и по този начин ще им помогне да застанат срещу силите на тероризма и фундаментализма. „Ако успеем да подпомогнем изграждането му и същевременно да избегнем всякакво насилие, светът ще види, че ние сме голяма нация, че вярваме и прилагаме на практика свободата на религията“. Регенхард е против това. Още е много рано, казва тя. Прекалено близо е до Граунд Зеро и не взема пред вид чувствата на хората, останките на чиито близки може би все още са разпилени някъде из огромната площ, на която някога се издигаха кулите. Ако хората, стоящи зад джамията, действително желаят мир, както твърдят, то те ще я преместят някъде другаде, от чувство на респект към светостта на това място. „Човек никога не печели нечии умове и сърца, натрапвайки религията си на другите.“

Вляво проект-скица на джамията - Ислямски център, вдясно карта на района, на която се вижда, че тя е на две пресечки от “Граунд зиро”, мястото, където се издигаха двете кули в Ню Йорк. Илюстрация: Блог на Крис Хамби

Те са се срещали и преди, но преди много време и като част от тълпата. Сега те се прегръщат, разделят и внимателно оглеждат една друга. Регенхард, по-пълната от двете, е донесла кафе: с мляко, ...