Юнакът задължително умира с бяла риза. А не със старата тениска на датчанин от Second hand – всеки вторник ново зареждане от EU, елате да поровите за нещо по EU запазено. Юнакът по-скоро би умрял още в понеделник сутрин, само и само да не дочака новaтa стара стока. Той не е суетен метросексуален лигльо, а просто уважава смъртта много повече, отколкото по тези земи хората имат уважение към собствения си живот.

Юнакът умира на бял кон, а не в 20-годишен Opel с газово, нов внос от Италия. Дори конят на юнака е красив като него - и много по-красив и от най-красивите 75 пернишки Golf коня.

Юнакът умира с песен на уста, която между припевите проклина цяла вселена. А не с песен, която цяла „Планета” пее на плейбек, докато устата служи за депо на салами и на саламени дупета. Юнакът, както не се облича Second hand - така не яде остатъците на по-богатия свят, така не пее отпадъците на по-балканския свят, така и не ляга с по-богатите балкански клиенти.

Юнакът умира от куршум, от враг, от бой, а не от собствения си гъз, от собствения си холестерол и от прекалено много захар в джибрите.

Юнакът си тръгва сам и не чака да го изгонят или експулсират като циганин от Франция. Той няма и да се върне обратно там, където не е желан, за да получи нови 300 евро и нова роля на EU жертва.

Юнакът има достойнство и затова е юнак, а не роб. Би предпочел сам да си тегли ножа, вместо да се навърта пред входа ви - кога ще изхвърлите торбичката с мухлясал кашкавал и с граниви маслини, за да вечеря с тях още на тротоара. Вие колко юнаци самоубийци от срам познавате. И колко аутсайдери се прехранват само от казана на вашата улица. Вместо просто да изпият първите намерени хапчета и да приключат завинаги с мизерията. Но те няма да го направят, защото всъщност им харесва да бъдат точно такива и защото никога не са се усещали като нещо по-различно.

Юнакът има дълбока на гърди рана, но никога няма да ви уплаши с нея на кръстовище или пред подлез, за да се депресирате до n-та финансова степен. И да му дадете малко от малкото си пари. Юнакът ще си умре с раната под бялата риза, но няма да ви притесни, още по-малко ще настоява да го съжалявате. Както на сакатите мизерници също им харесва да бъдат сакати мизерници – да застанат пред малката ви дъщеря без бинт и да се похвалят „Виж докъде ми отрязаха крака, майка ти дали няма дребни”.

За раната на юнака се грижат самодиви, които му идват сами и без да е плащал осигуровките си. А не той да отива при лекари, на които вече е платено. И вместо да го питат от какво му е лошо –  гледат го лошо и го питат колко още ще даде.

Юнакът има мнение и може да си позволи силно и да люби, и да мрази. А не да му е все тая, защото „тая работа няма как да стане, нали знаеш в каква държава живеем”.

Юнакът има самочувствие и не приема да яде – каквото му продадат или подхвърлят, да пее – каквото му пуснат или спуснат, да се облича – с каквото датчаните изхвърлят от гардероба си или германците забравят в старата си кола, да му го вкарват – докато се протъркат и уморят, да го крадат – без никога да се уморяват. Юнакът „има дупе” за юнашка работа, което е съвсем различно от това – да ядеш дупета и да те боли онази работа по принцип и за всичко.

Юнакът сравнително рядко е българин, а българите са юнаци само в песните на агитката. Те не са даже като селския бай Лечо. Който няма бяла риза и бял кон, но има почти всичко останало. През ден отива пеша до съседното село за хляб, понеже в единствения магазин в неговото не му харесва нито зареждането, нито обслужването и той предпочита да не се примирява. Това не е обикновен селски инат, а мислене, което е постюнашки начин на модерен градски протест. Ако не го разбирате – боли ме гъзът за вас. Дори няма смисъл да ви пожелавам „да ми ядете гъза”, защото досега толкова дупета съвсем буквално изядохте и съвсем не се чувствате обидени. Гъзът би трябвало да е метафора, но наоколо се продава с пари в най-близкия магазин. Би трябвало да не го купувате, да не го ядете, да не ви излиза после отникъде. Защото гъзът да ти излезе през гъза не е просто физиологично състояние.

в-к “Новинар” 02.09.2010

Всяко лято би трябвало доброволно да се сбогувате с все по-големи парчета от големия идеал. И да ги изхвърляте с празния амбалаж, който остава след отпуската на финландски въздържатели. България на три морета означава три пъти повече другари капиталисти със собствени курорти. Три пъти повече персонал за тях, който иначе много по-успешно би се посветил на животновъдство и земеделие. И три пъти повече кубични метра урина в плитчините, която иначе би се изпикала в истинска канализация. Сигурни ли сте, че ще ви хареса, или предпочитате да ви останат по-добре поддържани резервни морета наблизо.

Отнякъде паднаха някакви пари, после падна и готово комплексче от затворен тип. Никой не ви притесняваше за курортните такси, вие пък не се притеснявахте за данъци. Беше достатъчно да наемете професионалисти, да оставите нещата да си вървят сами, а вие да изучавате ориенталските удоволствия. Но какво направихте вие, другари капиталисти. Дори една нова тоалетна не вдигнахте - като елементарна превенция за безразборното осиране. Дори една чешма до оградата не построихте, за да може простолюдието да пие вода и да мие пясъка от плажните си крака, докато ви споменава като свестни пичове. Стигнахте дотам да направите наследените мръсни кенефи не просто платени, а отделно перо в бюджета на туриста и им сложихте чинийка с баба за касиер. Нейния дядо назначихте за пазач на паркинг и едновременно за караул на пътя за плажа. А на цялото семейство забранихте на стари години да се учи на касов апарат.

Това вероятно го наричате бизнес, но в него няма нито салфетки, нито кислол, нито асфалт с очертани върху него паркоместа. Няма и човешки персонал, отговарящ човешки за липсите. Вместо него има получовеци, които всяка цивилизация би скрила в санаториуми. Там би ги образовала, обезпаразитявала, подстригвала, Евгени Минчев би им преподавал светски етикет, а най-добрите офтамолози биха ги лекували да не гледат на околния свят като на изгубен другоселец в собственото им село. Накрая изключително строга комисия би ги изпитва и би ги изписвала само ако прецени, че облужващите животни са достатъчно опитомени и няма риск да ни изложат пред чужденците. Както и че има вероятност, ако не целуват задниците, поне да се държат уважително с уважаемите си сънародници на море.

Ние точно това искаме и вече стана отдавна. Ние сме средната класа или поне хората, опитващи се да минат за такава, както вие, другари капиталисти, се опитвате да минете за олигарси от руски тип. Ние не създаваме проблеми, а искаме да създаваме работни места в свободното си време. Ходим на работа и поради тази причина имаме 20 дни годишно да ходим на почивка. Половината от тях ни ги дават през юли/август и тогава идваме да ви донесем спестените си пари. Но какво заварваме само – повърнат all inclusive алкохол от плажа до фоайето. Където на заетата с пиене в работно време камериерка охраната търси нещо под униформата в областта на слабините. По всяка вероятност трябва да намери събраните съчинения на Братя Грим, защото атмосферата напомня за Хензел и Гретел. Които, за да не се загубят на връщане – маркирали пътя от хотела до плажа с преработен баварски дизел (кола + бира).

Заварваме още леко застаряла и леко зла жена, която работи „мениджър”, но трудно менажира пътя на чистото бельо до стаите. За нея бихме се обзаложили, че в добрите си житейски периоди е управлява повече от добре вагиналните си мускули. Но не бихме рискували и мръсната си кърпа, че някога през живота си ще се научи да управлява и наполовина толкова добре комплекс от затворен тип.

В морето заварваме яхтата на другаря капиталист, която за половин ден харчи месечния фонд „Работна заплата”. И понеже го изхарчва целия – персоналът често няма какво да харчи като джобни. Той яде безплатно от остатъците на шведската маса, пие тайно от евтиния all inclusive алкохол и като цяло е обидно евтин персонал. Заради дребна далавера е готов не да направи лошо впечатление, но да ви откаже завинаги от намеренията да помагате на bg икономиката. Трябва да сте щастливи, че тя разполага само с едно море, защото и другите две щяха да приличат на него. На бащите си, на които парите им продължават да миришат на амоняк – също както мирише и опиканият плаж пред хотела им. На майките си, които много искат да замиришат на бизнес дами, но остатъчната миризма на миналото продължава да им пречи. И на децата си, на които им миришат краката. Те са продуцентите на bg морето, а добрата новина е, че морето е само едно.

в-к “Новинар” 26.08.2010

Виж също Морето, на което пикая

Няколко кучета изяли по непредпазливост едно циганче. Голяма работа – майка му и баща му също по непредпазливост ще си направят ново. Даже да не беше изядено циганчето – родителите му едва ли щяха да направят от него човек. Можеше още това лято по непредпазливост да падне и да се удави в септична яма, както се подхлъзнаха много негови селски връстници. Ако истинските лайна пък му се разминат като дете –после трудно щеше да избяга от лайната на зрялата възраст. В семейство, в което парите и българският език еднакво липсват – житейският букмейкър не дава големи шансове оттам да произлезе дипломиран финансист или филолог.

Вярвайте сляпо и тъпо в българския съд, вярвайте, че е справедлив като класически бог. И се опитайте да приемете нещата философски – помага срещу импулсивното ругаене срещу съдебната система. Защо трябва да се проваля нечий хуманно-смислен живот само защото е станал причина да се погуби друг - и без това предопределен като провален. Защо кучешката Майка Тереза от село Сушево трябва да лежи безполезно в затвора, след като има хора, еднакво безполезни два метра под или над земята. Нали ако я затворят, няма да има кой да се грижи за бездомните животни с любов и да ги разхожда извъндворно и безнамордно. Това циганче и без това щеше да създава общочовешки бюджетни проблеми и цял живот да го храним. Вместо него  не е ли по-добре да имаме на свобода бяла жена, която с бял хляб храни глутница. Надявам се, че справедливият български съд ще го запише точно така в мотивите си, защото правосъдието е обществено възпитание. А друг възпитателен ефект от условната присъда за детско убийство трудно може да се произведе.

Не трябваше да го наричаме „дете”, не трябваше да се обръщаме към него с Кристияна. От самото начало то трябваше да бъде „бедното и беззащитно циганче”. И щяхме да имаме тежко престъпление с потъпкани права на малцинство. При това не просто от баналното мнозинство, а с участието и на убийствени породи – случайно да ви напомня на някакъв концлагер от някаква световна война.

Кучетата са едни от най-невъздържаните расисти в природата. Понеже не са подписвали Хартата за правата на човека нито Рамковата конвеция за защита на малцинствата, нито имат намерения да го правят – могат да си лаят с лая на омразата по всичко черно колкото поискат. Не знам как успешно надушват циганите – може да е, защото някои от тях въобще не са трудни за надушване и със запушен нос. Но може и да е, защото така им харесва – по принцип им харесва да не харесват циганите, което е типична ксенофобия. И ако тя беше влязла в обвинителния акт като утежняващо вината обстоятелство – сега щяхме да правим една идея по-малко тъжен помен на Кристияна. Лека й пръст, разкъсаха я кучета, но повече нито един стопанин няма да си въобрази, че ще му се размине наказанието за смърт по домашна животинска непредпазливост. Че може да си направи вкъщи нелегален кучкарник, а после да се измъкне, че няма нищо общо – тази глутница не е моя, понякога съм я хранил, но не съм я регистрирал.

Майка Елена Банкова Тереза каза същото в съда, а той й повярва и беше справедлив. Този път по формулата – ние не ги хващаме, затова няма и как да ги пускаме на улицата. Кучетата идват в частния приют – когато си поискат, сами се изписват - когато си поискат, и като цяло са добри кучета. Ако нападнат дете, вината е единствено на неговата майка Нетереза. Тя не го е гледала сериозно и безотговорно го е пуснала на разходка. Нали знаете циганите какви безотговорни родители са – продават си бебетата в Гърция, командироват дъщерите си като проститутки в Брюксел, тази съвсем буквално е хвърлила Кристияна на кучетата. Докога ще търпим такива родители, уважаеми/а г-н/г-жо председател на съдебния състав. Моля присъдата ми да бъде променена от ефективна в условна и да се прибирам вкъщи, защото трябва да нахраня животните.

Върви си, майко Тереза, прибирай се, защото си добра жена, и кучетата ти са добри, и кучешкото ти дело е добро. Само да заровим тук един ковчег и ние се прибираме. Няма смисъл да го вземаме толкова навътре – едно циганче умряло, голяма работа.

в-к “Новинар” 19.08.2010

Виж също: Как пикае кучето Мима, коя беше Кристияна

Забравете това дете – кучета го изяли

Той я нарича „жена камбанария”, а аз – „пичка”. Носете си пичка от вкъщи, ако му отивате на концерт. Иначе това, което ще намерите там – ще ви хареса в случай, че от възрастта вече притежавате тежки проблеми с простатата. Или ако притежавате личен катетър. Той е Веселин Маринов - „кралят на обществената естрадна поръчка”, а аз съм внук, с когото всяка музикална баба би се гордяла. На още 70 километра е Spirit of Bourgas, но предпочитам да стигна до площада на Бяла, където ще се лее плейбек и ще се пие пот. За да мога после да започвам историята си от тази вечер като приказка – и аз бях там, и аз се веселих, и на мен ми тече по брадата, тече ми по челото, протече ми и от подмишниците, превърнах се в язовир.

Слагам си най-мощния стик против изпотяване и отивам да се срещна безплатно и live (доколкото думата е уместна за проявите на площадна естрада) с най-новия Му албум. Подранявам с час, но пейките на площада вече са заети от нетърпеливи фенки. Крайно нетърпеливи, защото междувременно може да им се случи нещо непоправимо от старост. За тях концертът буквално е на живот и смърт, затова не са си разчели правилно времето. Тръгнали са преди обяд от вкъщи, но бастуните им са се оказали неочаквано бързи и са ги довели, преди да се е стъмнило. Въобще не искам да се подигравам на публиката, но непреувеличено ми изглежда малко полуумряла. И за да се посъживи – който и да пее, трябва сериозно да се поизпоти. Заради Краля на площада е дошло и едно бездомно куче, което черпя със стар чипс. Чипсът е много вреден, но се успокоявам, че вечерта като цяло се очертава вредна.

Постепенно започват да се трупат и по-новите генерации фенове, които могат да си позволят да тръгнат в последния момент и пак да стигнат навреме. Възрастовата граница рязко пада, а старият чипс рязко покачва градуса на стомашното ми напрежение. Дрескодът на безплатния естраден фен е басмени роклички и бастун за по-консервативните, коприна - за по-либералните и суркащи асфалта чехли - при всички. При мъжете има модна категория „официален потник”. Аз по-скоро имам вид на фен на West Ham в лошо настроение след лошото съботно гостуване на Стилиян-Петровата Aston Villa.

Той се появява в точно обявения на плакатите час, бих казал – точен като смъртта, но на това място и на този площад не е много хумористично да се сравнява така. Появява се в сатенената риза, която веднага познавам. Същата риза изхвърлих завинаги от гардероба си след абитуриентската ми преди 12 години. Не знам как е попаднала у Него, но му стои адекватно и все още сухо. След първата песен Маринов кани всички да дойдат по-близо до въжето, очертаващо сцената. Аз също се чувствам поканен и вече почти мога да Го пипна, а Той да ме опръска. Това също звучи двусмислено, но няма риск някой да се обиди.

Кралят тъкмо набира мокра скорост и спират тока. Една фенка до мен започва да истерясва - „Сега стана тя, стана тя сега”. Не знам какво става, но на мен за първи път E.on ми станаха симпатични. Чувствам се като в народна приказка от Втората световна – народният любимец Крали Веско се изправя срещу народния немски злодей. А доброто побеждава, въпреки моите неочаквани симпатии.

Токът идва сравнително бързо, преди приготвените карамфили за Краля да са увехнали и първоначалната пот да е засъхнала. Всичко продължава по класически естраден план, измислен от Тончо Русев и Евтим Евтимов. Маринов не е довел със себе си нито един музикант, но пък с плейбеците си е командировал 8 души балет. Танцуват по четирима и на всеки две песни се сменят. На всяка песен се преобличат. През това време Кралят, който повече има нужда от подмяна на сатена, им печели време. От някакво аутокю със стари вицове анимира следващите бози. Например срещнал две жени, които си говорили, че ако мъжът е красив, интелигентен и с чувство за хумор – няма значение какъв цвят му е „Ферарито”. И така се родила следващата песен, която очакваш да се казва „Кучки гадни, комерсиални”. Но вероятно Евтимов е посмекчил нещата и се е получило скучното заглавие „На четири очи”. Русев след него пък също е дал скучния музикален принос на първата си йоника.

Никога няма да разбера това естрадно-чалгаджийско шоубизнес мислене – да инвестираш в балет, в безкрайното му и  безсмислено преобличане, вместо с парите да наемеш истински звук. И наистина да се получи концерт, а не да се съберат хора, за да слушат радиоточката на площада. За да се разбере това мислене, трябва да се проумее публиката. Подозирам, че ми прави напук и здраво се забавлява. Даже мъжете танцуват, даже мъжете носят цветя. От скука се опитвам да преброя колко бастуна са подпрени на площада. Преди 30-ия се отказвам, защото и това вече не ми е интересно.

След всяка песен Маринов хвали аплодисментите и подарените му карамфили с „Нямам думи”. И аз нямам, но от чипса вече имам нестоящи на едно място газове. И без това правя безкрайно лошо впечатление със статичност и ръце в джобовете – за да не го засилвам, старая се да бъда дискретен. Да се слея с музиката един вид. Чакам, когато Веско взема високи тонове, и за кратко ми става по-леко. Започвам да си повтарям „Сега стана тя, стана тя сега” – Кралят пее, аз се крия зад гърба му и гласа му и елегантно се отървавам от киселините си. Докато всички около мен сигурно имат по-възвишени занимания. Най-вероятно мислят кого ще налюбят тази вечер или преди колко вечери, изчислено в години, за последно са любили. Точно така - „любили”, защото думата „секс” я няма в този речник и на този площад. Кралят цяла вечер говори и пее за вечната естрадна любов и за вечната нееблива естрадна жена. Затова ви казвам – носете си пичка. Ако много ви се долюби, да имате нещо сигурно за любене подръка.

Аварията на тока излежда обърква графика на Маринов и на няколко пъти той подмята, че пее повече отколкото трябва (отколкото се е спазарил с общинския бюджет, си го превеждам аз). Най-накрая му писва да се поти на аванта и без бис се изнизва като това, което се изнизва от гащите ми. Преди последната песен обаче депресира публиката в традициите на доброто българско кино. Казва й, че лятото свърша и следва „кой откъдето е” – който не е оттук и е за малко, се връща на работа, защото трябва да се изплащат ипотеки. Който пък е от Бяла – цяла зима ще мастурбира по спомена за туристите. И когато депресията вече е почукала и отворила вратата - Кралят я изгонва с шутове. Запазете, пожелава, спомена за това незабравимо лятото и дано в него присъствам Аз. Банално, но и никой не е обещавал, че ще присъстваме на културна революция.

Все пак нещо като революция има. Кралят е открил мърчандайзинга и ни кани да си го купим, след което ще дава автографи. В импровизирания музей на естрадния маркетинг се продават от всичките му албуми (има ги и на касетки, даже и най-новият) до бутилки „горчиво вино” с перчема му на етикета и с магнитчета за хладилник. Всичко се продава без касов апарат , а нашата икономическа полиция не се забелязва да пази данъка печалба.

На Краля му трябват няколко минути да се преоблече. Прави го в една импровизирана съблекалня на площада, която прилича на витрина. През прозореца не успявам да видя душ и когато Той излиза да раздава подписи, си тръгвам. Предполагам, че около него още витае атмосферата на концерта. И за да не вмирисвам впечатленията – предпочитам да запазя в добра благоуханна форма спомена за незабравимото лято.

за varnautre.bg

Виж също: Вазелин Маринов и приятели

Виж Тончо Русев как крещи, в казана нека ври